сряда, 30 ноември 2016 г.

Югоизточна Азия III част - остров Бохол, Филипини


Пътуването от Пуерто Принцеса до Себу със самолет (260 PHP или около 10 лева на човек) трае около 1 час и 15 минути. До нас се случи да седи една англичанка, която се оказа, че ни помни от екскурзията предишния ден из островите около Ел Нидо. Заговорихме се и изразихме нашето недоволство относно организацията, тя пък се оказа, чe била много доволна от всичко 😏. Изкарала около 2 седмици на остров Палаван, като практикувала скуба дайвинг и трябвало да има  интервал от поне 24 часа след последното гмуркане, за да може да лети със самолет, затова и се записала на екскурзията да си запълни времето. На следващия ден и предстоеше дългия път към дома, а за нас пък пътуването тепърва започваше 😊!



Следващите няколко дни щяхме да посетим четири от островите в този регион – Себу, Бохол, Апо и Думагете. Нямаше значение в каква последователност ще го направим и избрахме първи да е остров Бохол, въпреки че кацаме на остров Себу. За тази цел трябваше да хванем ферибот до Тагбилиран (главния град на остров Бохол), който пътува два часа. По предварителна информация от интернет, трябваше да има ферибот на фирмата Oceanjet в 16.20 часа и ако полета няма някакво голямо закъснение, нямаше причина да не успеем. Има и по-късни фериботи, както на тази, таки и на други фирми, но предпочитахме да пристигнем по-навреме, макар и по тъмно. Самолетът ни кацна по разписание в 14.40 часа и хванахме такси от летището до пристанището. Излишно е да казвам, че и тук таксито май леко ни хвърли на черешата – вместо да включи брояч ни взе направо 300 PHP (около 11 лева), ама затова аз съм виновна, че го питах предварително колко ориентировъчно би ни излязъл курса. Както и да е и без това нямахме много време да се разправяме, тепърва трябваше да купуваме билети за ферибота. Опашката пред гишето беше голяма, но вървеше доста бързо. Срещу 400 PHP (13 лева) на човек се сдобихме с билети за отворения дек на ферибота, за малко по-голяма сума, има възможност да се закупят билети и за затворената, климатизирана част на ферибота. Отделно от това трябва да се заплатят и 25 PHP терминална такса + 50 PHP, ако имате багаж, който се чекира. Нашият багаж, нищо, че беше с размерите на ръчен, също трябваше да бъде чекиран. Неудобното е, че не всичко се плаща на едно място, а на едно гише, което е извън фериботния терминал се купуват билетите, на друго се плаща терминалната такса, а на трето багажа.
Цялото това придвижване от остров Палаван до остров Бохол ни отне има-няма цял ден и пристигнахме там по тъмно. Честно казано, ако сега си правех програмата и организацията по пътуването, изобщо нямаше да се занимавам с никакви фериботи, а може би направо щях да  купя самолетни билети до Тагбилиран (Air Aisa имат полети до там) с прекачване в Манила. Поне щяхме да пристигнем по светло, а сигурно щеше да ни излезе и по-евтино 😉.
На пристанището в Тагбилиран чакаха таксита да поемат пътниците от ферибота. Опитахме се да се пазарим, но май това изобщо не се отдава нито на мен, нито на съпругът ми, а и честно казано не ни се занимаваше кой знае колко. Както и да е, срещу 400 PHP едно такси ни закара до хотела ни на съседния остров Панглао, който се намира на около 15 километра от пристанището. Тук бях извършила поредната глупост по организацията. Имахме общо 2 нощувки на остров Бохол, като пристигането ни е късно вечерта, а тръгването трябваше да стане около обяд или иначе казано само един цял ден за който имах планове да направим обиколка на Бохол. Но незнайно защо, бях решила, че ще е хубаво да направим плаж и на остров Панглао, така че вместо да се установим в града, където щеше да ни е удобно за екскурзията, се озовахме в хотел до тукашния White beach 😊. Избрах да отседнем в Royal Paradise Guesthouse (47 лева на нощувка), това е може би един от малкото хотели от които останах разочарована. Някой ще каже „Ами каквото плащаш – това получаваш!“ Ами… не е точно така – често ми се случва да плащам малко, а да получа повече от очакваното. Проблемът тук не беше точно, че хотела е чак толкова зле, просто не ни настаниха в стаята за която бяхме заплатили и колкото и да се разправях, нямаше никакъв резултат, поради простата причина, че там имаше вече други хора. Толкова се бях ядосала, че бях склонна да си тръгнем посред нощ и да търсим друг хотел. Добре, че мъжът ми по някакъв начин успя да ме озапти, защото хотелът реално се намираше буквално посред нищото, а наоколо нямаше даже улично осветление, дори таксиметровият шофьор успя да се загуби един-два пъти преди да го намери. Трябваше да си мъкнем куфарите около километър до главния път преди да успеем да хванем някакъв превоз… В края на краищата не получих това, което искам и това малко или много придаде лек горчив привкус на престоя ни тук. Да прибавя само, че освен всичко друго, водата с която трябваше да се къпем беше солена, но за това бях предварително подготвена. С две думи – не препоръчвам този хотел, най-вече по субективни причини.




Следващият ден трябваше да бъде оползотворен пълноценно, защото както вече казах, щеше да е единствената ни възможност за разглеждане на острова. Както на всяко туристическо място и тук може да се ангажира предварително по интернет турове из острова, но по мои наблюдения е по-скъпо, отколкото на място. Освен от разни туристически агенции, бихте могли да се уговорите с някое такси за определена сума да ви разходи до местата, които бихте искали да посетите. Ние обмисляхме да направим нещата по малко по различен начин – с градски транспорт. Идеята дойде след като прочетох публикацията в този блог. Всичко чудесно, но вече споменах, че нощувките ни бяха извън Тагбилиран, а освен това и сънят все не ми достигаше, така че нямаше никакъв шанс да се озовем на автогарата в 08,00 часа готови за приключение. Всъщност, станахме към 07,00 часа, закусихме т.нар. Filipino breakfast...

...и се запътихме към главния път да спазарим някой tricycle да ни закара до Тагбилиран. Със „завидните“ си пазарлъшки умения спазарихме един младеж да ни откара до автогарата за 200 PHP  (около 7 лева).


Все още нямахме ясна идея, как точно да организираме деня и изведнъж ни хрумна, че може да се опитаме да направим обиколката с трисайкъл. Попитахме момчето дали може да направим с него тур на острова, но за наша изненада той категорично ни отказа. В последствие разбрахме защо – острова на места е доста хълмист, а повечето трисайкли не са с особено мощни моторчета. Момчето ни остави на автогарата и докато се чудехме как точно да познаем кое точно превозно средство да хванем,



















...ни заобиколи група от ентусиазирани собственици на трисайкли да се борят за нашето внимание. Казахме какво искаме и половината ентусиасти отпаднаха доброволно, а с останалите почнахме да се пазарим. Предложиха ни цена от 1500 PHP (55 лева), но отказахме под предлог, че за толкова пари можем да си хванем такси. Незнайно как решихме, че цената от 700 PHP (25 лева) е разумна за тази услуга и си настоявахме за нея. От време на време идваше и някой нов шофьор привлечен от тълпата и излизаше  с някое смешно предложение. По едно време дойде поредният, попита останалите за какво се борим и без никакви пазарлъци каза, че е съгласен да ни разхожда за 700 PHP. Обаче за изненада на мъжа ми и всички останали, този път аз казах „Не!“ На въпроса му „ Какво ти става?“ , аз отговорих „ Ами... не ми харесва!“ , а той: „ Е сега, какво,  Брад Пит ли трябва да търсим? Не виждаш ли, че всички изглеждат по един и същи начин?“ 😃  Не мога да обясня, но точно този наистина не ми вдъхваше никакво доверие. Не стига, че се съгласи без какъвто и да е пазарлък, което ми се стори крайно подозрително, ами очите му бяха кървясали и миришеше на алкохол 😕. След моят изненадващ и необясним отказ, явно шофьорите се притесниха, че ще искаме да се сваля още от цената и се появиха и други желаещи да ни карат за 700 PHP. Избрахме един, казахме точно кои места искаме да посетим и някъде към 10,00 – 10,30 часа потеглихме. Предимството да обикаляш острова с трисайкъл, а не с такси или автобус е, че си разглеждаш спокойно наоколо, снимаш си в движение и си мислиш, че дишаш чист въздух 😊.































Първото място на което спряхме, беше фермата с терсиерите – най-малките примати на планетата. Сладки, миниатюрни животинчета с дълги опашки, нокти и огромни очи. Вход: 50 PHP(2 лева)



Във фермата не може да се разхождате самостоятелно, има си водач, който знае къде се крият терсиерчетата и  ги показва на туристите. И добре, че  е така, защото са наистина толкова миниатюрни, че ние най-вероятно никога нямаше да ги забележим.


Продължихме към втората желана атракция – круиз по река Лобок с включен обяд. Вече беше станало 12,00 часа и въпреки, че сме свикнали да ядем по-късно, с удоволствие се качихме на лодката. Плаща се вход 450 PHP (17 лева), има различни фирми, които правят круизите, не знам дали има значение на коя лодка ще се качите, в случая може би по-скоро не. Настаняването на лодките става около половин час преди отпътуване, всеки си има определено място. През това време сервират храната, която е на шведска маса. Напитките не са включени в обяда. Самият круиз трае може би около час. Курсовете се осъществяват между 10,00 и 15,00 часа, така че, ако искахте да посетите тази атракция е добре да го съобразите в програмата си.








Лично аз съм доволна от преживяното – имаше музика, храната беше хубава, около нас се редуваха красиви и екзотични пейзажи, какво повече да искам 😊? Направи ми впечатление, че май повечето туристи бяха филипинци, или поне само ние бяхме европейци, всички останали бяха с дръпнати очи.












Следваха още гледки от екзотичната филипинска действителност










След не много кратко пътуване, достигнахме и една от топ атракциите на остров Бохол – Chocolate Hills. Шоколадовите хълмове са естествени образувания, с конусовидна форма, покрити със зелена трева, която става кафява по време на сухия сезон, от където идва и наименованието им. Казват, че има поне 1260 такива хълма, разположени на 50 км2 площ. Е, ние не бяхме в сухия сезон, така че ги видяхме зелени. Освен това светлината по това време на деня (след обяд) изобщо не беше добра за снимки, имаше нещо като мараня. Може би най-добре би било да се започне обиколката на острова от тях. Вход за Chocolate Hills: 50 PHP (2 лева)






Тук имахме нужда да презаредим малко батериите и се подлъгахме да си купим от една дама така вкусно звучащото „fresh coconut juice“ или иначе казано кокосово мляко. По-гадна и безвкусна напитка никога не съм пила през живота си, но поне беше студена. Бях 100 % убедена, че не може да е толкова отвратително и най-вероятно жената я е разредила с вода, щом е толкова блудкаво. Интересното е, че при следващата ни спирка на бамбуковия мост, пред една къща също продаваха кокосово мляко. Реших пак да пробвам, защото тук ми изглеждаше по-истинско, жената гребеше от нещо като бидонче, а наоколо имаше разхвърляни черупки от кокосови орехи. Течността този път не беше прозрачна, а бяла и сладка. Този път ми хареса. Няколко дни по-късно, на остров Борнео, още веднъж ми се прииска да пия кокосово мляко, този път направо от кокосов орех – е тук вече се убедих, че това не е моята напитка и най-вероятно ще ми е за последно – същата блудкава течност, която пробвах първия път на Шоколадовите хълмове 😊.
Bamboo Hanging Bridge – 20 PHP (0.70 лева)
Висящия бамбуков мост над река Сипатан е забавна туристическа атракция. Първоначално е бил построен само от бамбук и въжета. Днес моста е доукрепен и със стоманени въжета, давайки му допълнителна стабилност. Всъщност в момента има два моста, по единия се върви в едната посока, а по другия – в другата.



























И докато ние колебливо пристъпвахме по клатещия се мост, на отсрещния две филипински девойчета смело крачеха с бодра крачка .

Това беше и последния ни обект за деня. На връщане шофьорът ни прекара през друг маршрут и видяхме малко по-различни гледки. За съжаление вече се стъмваше. По това време във Филипините, слънцето залязва около 17:30 часа и денят се оказва доста кратък и почти няма сумрак.



Това, което хич не ми хареса по островите във Филипините е ужасната миризма, която се носи вечер, когато почти навсякъде палят някакви огньове и според мен горят кокосови черупки, защото се носи една много тежка миризма на кокос. А и аз вече нали установих, че не обичам 😉!

Решихме да помолим нашия шофьор да не ни оставя в Тагбилиран, а да ни закара директно до хотела на остров Панглао. Каза, че срещу 200 PHP (около 8 лева) над уговорената сума ще ни закара. Съгласихме се, и без това бяхме решили да му оставим 1000 PHP (около 40 лева), че доста се измъчи горкият по тези баири, а честно казано и ние.
Естествено, стигнахме по тъмно в хотела. Решихме, че така или иначе сме си взели хотел до плажа, поне да направим едно нощно къпане. Беше супер релаксиращо. На сутринта станахме в 06,00 часа, отново да се възползваме от благата на морето. За наша изненада, изобщо не бяхме единствените на плажа 😊!




Закусихме набързо и вече трябваше да се отправяме към пристанището да хващаме ферибота за Думагете. Бяхме проверили разписанието вечерта, когато пристигнахме и се оказа, че има един-единствен ферибот за целия ден – в 10,30 часа. Предишния ден се бяхме уговорили с младежа, който ни вози до Тагбилиран да дойде да ни вземе в 09,30 часа. Повторихме му няколко пъти, че ще гоним ферибот и да е сериозен и той заяви, че ще дойде да ни чака още в 09,00. И наистина, като погледнах през терасата в 09,00 часа, нашия човек вече ни чакаше. Добре, че тръгнахме малко по-рано, защото изведнъж се оказа, че нямаме достатъчно филипински песо и е много вероятно да не ни стигнат парите за билетите. Обменихме малка сума, защото там където ни спря филипинчето ми се стори доста дървен курса. На пристанището естествено ни чакаше опашка пред касите за билети. Билета до Думагете струва 700 PHP (26 лева) на човек + 20 PHP (0.80 лева) пристанищна такса + 75 PHP (3 лева) за чекиране на багаж. Разбира се, всичко трябваше да се заплати на отделни гишета. Очакваше ни около 2 часа пътуване по вода, преди да стъпим на следващия остров.






















Следва продължение
Югоизточна Азия VII част - Куала Лумпур, Малайзия
Югоизточна Азия VIII част - Сандакан - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия IX част - Кота Кинабалу и Сапи - остров Борнео, Малайзия
Югоизточна Азия X част - Бруней - остров Борнео 
Югоизточна Азия XI част - остров Боракай, Филипини
Югоизточна Азия XII част - Манила, Филипини




Блог класация

1 коментар:

  1. Прекрасно! Наистина е голяма екзотика! Завиждам ви за това, което сте преживяли! Продължавайте да ни радвате с полезните си разкази и разкошни снимки!
    Поздрави: Ива

    ОтговорИзтриване